Рая се събуди на ново място, което щеше да бъде непознато, ако не го беше рисувала толкова нощи насън. Нейната обетована земя, превърнала се в реалност. Най-важното сега беше да успее да я запази. Имаше два месеца. След това или оставаше нейна завинаги, или трябваше да си плати.
Когато получи първия от поредицата мейли, преди месец и половина, го прехвърли в кошчето, заедно с всички други лесни печалби от лотарии, промоции и абсурдни обещания. Няколко седмици по-късно, преди да изтрие с досада появилото се за пореден ден вече познато заглавие, получи телефонно обаждане:
- Този път не го трий. Последен шанс!
- Коя сте Вие? Откъде имате...
- Прочети и ще разбереш.
Предпочиташе да вярва, че е отворила писмото повече от любопитство, отколкото от желание незабавно да се подчини на непознатата. Най-после прочете това, което многократно пренебрегваше:
Заглавие: Честито, Вие сте абониран!
Съобщение: Здравей, Рая! Моята лотария избра теб (о, стига глупости, значи все пак става дума за поредната идиотска лотария...), с което получаваш правото на безплатен абонамент за Програмата ми. Трябва да я инсталираш на компютъра си и ще получиш всичко, наистина Всичко, за което някога си мечтала. Пълна промяна, изцяло нов живот. Веднъж инсталирана, програмата започва да работи за теб. Още на следващата сутрин, ще се събудиш на мястото, където винаги си си представяла, че трябва да живееш, и това е само началото. Изненадите тепърва предстоят! Звучи налудничаво, но ти напомням, че е безплатно. Други плащат милиони, само за да се домогнат до демото. Ти ще имаш възможност да се наслаждаваш на пълната версия. Давам ти пробен период от два месеца и всичко, което придобиеш тогава, остава завинаги твое. Единственото условие е, по това време да не се свързваш с никого, по никакъв повод, от сегашния си живот. Нарушиш ли условието, дори и само веднъж, ще трябва да си платиш. Желая ти успех!
Рая почти се изкуши да се отърве от преситеното с нелепости писмо. Някаква си програма ще й промени живота, как ли пък не. Сякаш може да й намери по-добре платена работа, далеч от неграмотния й шеф, да внуши повече решителност на гаджето й, което вече пета година не се сещаше и намек за предложение да й направи. Той дори не подозираше, че е започнала да търси, макар и само в мислите си, онзи стабилен, силен мъж, който е безупречен във всяко отношение и с когото ще си имат четири здрави дечица, е, добре, де, може и само три.
Улови се, че гледа инсталационния файл. Пълна промяна, изцяло нов живот. Никаква връзка с никого от сегашния. Струваше ли да се свързва с когото и да било от живота, който познаваше? Ако това изобщо е живот.
Натисна “Инсталирай” и отиде да спи. Събуди се на ново място, в нейната обетована земя, където винаги си бе представяла, че трябва да живее. Изненадите тепърва предстояха.
* * *
- Коя сте Вие, какво правите тук?
- Рая, Рая... бива ли такъв груб тон, след като напълно безплатно ти дадох абонамент за програмата ми?
- Какво искаш? Как влезе?
- О, вече минахме на “ти”, както е тръгнало, скоро ще бъдем първи приятелки. Крайно време е да се представя - аз съм Айра. Спомняш ли си правилото? Никакво свързване с никого от сегашния ти живот...
- … с никого не съм... - и тогава се сети за проклетия смс, с който плащаше сметката за интернет. Изпрати го толкова механично, че едва сега изплува споменът за действието й.
- Да, и смс-ът е свързване с някого, нищо, че може никога да не си го виждала. Знаеш ли, Рая, винаги съм си мечтала да работя за някого, който няма да се хваща за всяка моя запетайка, да ми следи правописа, все едно е най-важното нещо на света. Както и за мъж, който и след пет години няма да ме занимава с банални прояви на романтика, като предложения за брак. За разлика от теб, аз прочетох писмото веднага. Точно така, лотарията избира и други. Познай чий живот ми се падна, когато инсталирах програмата? Признавам ти, добре си живяла. Какво не ти е харесвало? Престижната ти работа и онзи, безупречния, повече щастие ли ти донесоха? Не се оказа чак толкова безупречен, а?
- Айра, гости ли имаш? - в стаята влезе жена, която по всичко приличаше на майката на Рая. Усмивката й, обаче, не подсказваше да е разпознала дъщеря си, която сега бе натрапник в собствения си дом.
По-късно, докато вечеряше с безупречния си съпруг, сякаш оживял от мечтите й, към когото не изпитваше и капчица чувства, още чуваше последните думи на Айра:
- Сега всичко твое е мое завинаги, Рая. Казах ти, че ще си платиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар