Коронка

Този текст написах през есента на 2006-а година, във връзка с нещо като конкурс. Повече е кратък, отколкото разказ, но предполагам, че по-скоро принадлежи към този блог. Тук го публикувам с леки редакции.

Аз съм д-р Керпеденов, стоматолог. От малък си ме влече медицината. Първо си мечтаех да стана мозъчен хирург, но тате ме спря:

- Сине, това мозъчната хирургия е несигурна работа. У пациентите си я намериш мозък, я не, ама я колко зъби има из устите им!

Мъдър човек беше тате. Отиде си. Мозъчен удар…

Послушах го и станах стоматолог. Оттогава често ме питат дали ваденето на зъб боли. Какво да ви кажа, веднъж докато вадих зъба на една пациентка, си навехнах ръката и… болеше! Впоследствие се оказа, че вместо зъб, съм й извадил ребро. И до днес получавам благодарствени писма от нея, заради това, че съм я направил по-вталена, и картички за Св. Валентин, подписани с “Целувки: Шер”.

Най голямата ми гордост, обаче, са моите коронки, особено последната - фина изработка от злато, инкрустирана с камъни Сваровски. Пациенът, на когото трябваше да я поставя, дойде, седна на зъболекарския стол и когато му заявих:

- Господине, на този зъб ще трябва да сложим коронка…- той скочи от стола с викове:
         - О, не! Без церемонии, моля Ви! - и изхвърча от кабинета ми.

Посърнах. Моят шедьовър щеше да остане неизползван. Толкова безсънни, трудови нощи отиваха на вятъра…

Изведнъж светлината от зъболекарската лампа се отрази в нещо лъскаво. Погледнах отблизо – джиесем! Е, вярно, не бях попадал на такъв пациент досега, но аз съм професионалист и съм длъжен да лекувам всичко, което попадне на стола ми. Затова отворих капака на джиесема и започнах прегледа. Веднага се натъкнах на огромен кариес – копчето с цифрата 5 липсваше. Чудех се какъв материал пломба ще е подходящ в този случай, когато отговорът проблесна от витрината ми, където държах своите произведения, а сред тях  и изящната си коронка.

Без миг колебание я взех и с присъщата си сръчност я поставих на джиесема, с което сложих край на тежката му кариеста съдба.

Сега този джиесем ми носи много късмет. Всички пациентки се редят пред моя кабинет. Една от тях веднъж дори ми сподели:

- Докторе, смс-те които ми изпращате от Вашия джиесем, имат най-ослепителните усмивки!

- Как иначе? – заявих аз с гордост – С тази коронка!